нес всеки знае за съществуването из целия свят на хора, които са угнетявани, малтретирани, измъчвани и изложени на глад. Почти всеки вижда образите на тези безпомощни и нуждаещи се хора във вестниците и по телевизията. По-голямата част от хората изпитват съжаление в лицето на тежкото положение на хора като тези. В повечето случаи обаче те никога не си и помислят да се заловят да направят нещо за това положение. Те се отнасят към това като към отговорност на някой друг. Някои хора искат да направят нещо, но те пък потъват в мисълта "Аз сам какво ли бих могъл да направя?". Това обаче е много погрешен начин на мислене, защото в основата на всички страдания, войни и безредици, които стават по света, лежи отдалечаването от религиозния морал и усвояването на идеологии, които са в несъответствие с този морал. Следователно общото и основно разрешение на тези проблеми е провеждането на интелектуална борба срещу тези идеологии и съобщаването на хората на моралните ценности на Исляма - религията, която Аллах е избрал за всички хора.

Под провеждане на борба срещу идеологиите, които са несъвместими с религиозните морални ценности, ние имаме предвид заличаването на извършените от тези идеологии твърдения и показването на тяхната недействителност чрез научни доказателства. Интелектуалната борба е нещо, в което всеки може да учавства и всеки може да поеме определени задължения. Тези, които наистина нямат възможност да направят нищо в настоящото си положене, могат винаги да помогнат и да подкрепят тези, които активно участват. Например те могат да изучат много добре фактите, които са разкрити в книгите написани с цел подкрепяне на интелектуалната борба, могат да разкажат на всички за тях, да уведомят околните си за тези факти. На първо място, съобщаването на хората за съществуването на Аллах, научаването им на Богобоязън, напомнянето на хората за рая и ада, и какво ще се случи в Съдния ден, както и за причината, поради която те са на този свят, са значителни дейности за поставянето на краят на жестокостите и потисничеството по света. От друга страна, оправдаването и стоенето настрана, в действителност ще означава подкрепяне на антирелигиозните идеи. Разбира се, несъвместимо с добросъвестността на Мюсюлманинът е да се оправдава, да мисли за своя собствен комфорт и да си губи времето в празни дейности, докато Мюсюлмани от целия свят са подложени на жестокости и потисничество, само защото вярват в Аллах и искат да водят живота си според Божиите заповеди. Един Мюсюлманин знае най-ефективното решение на всички проблеми, срещу които е изправен света. Това решение е съобщаването на хората и научаването им на религиозните нравствени ценности. Това познание налага едно огромно задължение над Мюсюлманинът: задължението за съобщаване на хората за всички добри неща, които Божията религия и произлизащите от нея морални ценности могат да донесат на света, за възбуждане на съзнанието на хората, така че да започнат да живеят според този морал, и за провеждането на интелектуална борба срещу антирелигиозните движения.

Днес нито условията в близост до нас, нито пък тези по света позволяват на някого да бъде колеблив и пасивен, да губи време в празни действия, да бездейства или да тича подир земните си облаги. През време, в което милиони Мюсюлмани са изложени на гнет и жестокост, да не се положат усилия за спасяването на тези хора е несъвместимо с Ислямската идентичност на Мюсюлманинът. От огромно значение е постоянното излагане на несправедливостта, на която са изложени слабите, като така бъде поддържана нейната актуалност. Трябва да се каже на хората, че единствено ако добродетели като справедливост, солидарност, милосърдие, обич, привързаност, преданост и снизхождение, всеки един, от които е повелен от Аллах в Корана, станат преобладаващи може да настане една справедлива, мирна и безопасна обстановка. Също така е от голямо значение да се каже на хората, които имат вяра в Аллах, за помощта на Аллах и да бъдат благовестени с Неговите обещания, като същевременно бъдат предупредени тези, които угнетяват хората, за Божието наказание, което ги очаква. Както Аллах е разкрил в айята: "И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите." (Сура ал-Имран, 104), повеждането на хората по правия път също е задължение на Мюсюлманите. Аллах разкрива това качество на Мюсюлманите в следните айяти:

"И благовествай вярващите, които се разкайват, служат Нему, възхваляват Го, говеят, покланят се, свеждат чела до земята в суджуд, повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!" (Сура Тауба, 112)

"Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? ..." (Сура Худ, 116)

"И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото ..." (Сура Араф, 165)

Мюсюлманите полагат големи усилия за настъпване краят на жестокостта и несправедливостите, за преобладаването на Ислямския морал сред хората и за воденето на един живот, съответстващ на истинската Ислямска религия. Те са отдадени на Господа с едно истинско покорство и не признават никакви пречки за извършването на добри дела, с които ще спечелят Неговото одобрение. Те проявяват голямо старание, за да заслужат благоволението и милосърдието на Аллах, и райът, който Той е подготвил за Мюсюлманите. Аллах е разкрил това постоянно състояние на искрена борба така:

"О, човече, ти се напрягаш с усилие към своя Господ и ще Го срещнеш!" (Сура Иншикак, 6)

Човек, който е убеден във вярата си в Аллах, винаги се старае да направи всичко, което е по силите му, за да спечели Неговото благоволение, милосърдие и рай. Той се стреми да свърши едно благо дело и след това веднага да започне друго такова, той служи на религията по възможно най-бързият и широко обхватен начин. Той винаги мисли в полза на Исляма и Мюсюлманите, и се опитва да направи, каквото зависи от него, за да може всички хора да живеят в мир, дружба, сигурност и спокойствие. Този ентусиазъм и желание в службата извършена с цел спечелване на благоволението на Аллах е един от показателите за истинската набожност.

Но някои хора, чиято вяра е слаба, никога не се залавят с някаква такава блага дейност, докато не бъдат насърчени и подкрепени от вярващите. Те са несклонни да полагат усилия, да вършат добро и правят саможертви, защото са лишени от обич и боязън към Аллах, които да им дадат сила да извършат услуга, която няма да бъде възнаградена. Те обаче служат дотолкова, доколкото да изглеждат набожни в очите на тези около тях, но гледат да продължат живота си така, че да полагат колкото е възможно по-малко усилия. Тъй като те пренебрегват факта, че Божието благоволение е възможно най-голямото възнаграждение, те винаги изпитват тежест в това отношение. Те са доста щастливи да работят ден и нощ, да остават безсънни и да се изморяват, заради някои възможни земни облаги, а на някоя дейност, която трябва да бъде извършена в името на Исляма, гледат като на бреме, и очакват от вярващите да им бъдат благодарни за това, което направят.

Като изискване на айята: "И когато приключиш, [пак] се труди усърдно, и на своя Господ се посвещавай!" (Сура Инширах, 7-8), искрените Мюсюлмани, от друга страна, работят с ентусиазъм и трудолюбие, носейки надеждата и насладата от спечелването на благоволението, милосърдието и рая на Аллах. Всъщност във 148-ми айят от сура Бакара Аллах заповядва на вярващите: "Надпреварвайте се в добрините!". Вярващите, които се придържат към този айят никога не бездействат нито за момент и се съревновават във вършенето на добри дела. Те се възползват от всяка една възможност, за да спечелят възнаграждение от Аллах, никога не се отегчават, никога не остават работата си на някой друг да я върши и се възползват от всяка една изникнала им възможност без да я отлагат. Те никога не натякват нищо, нито пък се държат все едно, че са направили на някого голяма услуга. Напротив, знаейки, че са зависими от благоволението и милосърдието на Аллах, и добрите дела, които ще съберат преди да умрат, те служат на Исляма със скромност и решителност, като не очакват от никого дори и едно 'благодаря'.

Следването на съвестта и служенето за спечелване одобрението на Господ, дори и под най-трудните обстоятелства, е източник на удоволствие и щастие за вярващите. Спокойствието и щастието са резултат от всяко едно искрено усилие, както и благороден живот на този свят. В отвъдното само вярващите ще могат да се радват на вечно щастие и удоволствие. Един вярващ, който разбира всичко това, знае, че очакването на някакво земно възнаграждение, дори и само едно 'благодаря', за това, което е направил, ще е източник на срам при Аллах. Той знае за загубата, която ще претърпи в този и отвъдния свят, и съответно се страхува от това. Това е така, защото забравянето на благоволението на Аллах, Неговата безгранична милост и рай, и вместо към тях обръщането към земните очаквания ще доведе до огромно разочарование в този и в отвъдния живот. Аллах е разкрил тази искреност на вярващите в един айят така:

"Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира. И дават храна ­ въпреки че и те я обичат ­ на нуждаещ се и на сирак, и на пленник: “Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.” Но Аллах ще ги предпази от злото на този Ден, и ще им дари сияние и щастие. И ще ги възнагради ­ защото бяха търпеливи ­ с Градина и с коприна." (Сура Инсан, 7-12)

Начало - За сайта - За автора - Сродни сайтове - Пиши ни - Изпрати на приятел