В един хадис Пророкът Мохамед (с.а.с.) е казал, че най-правият път е този на Аллах и Неговият Пратеник:

"Несъмнено най-добрите думи са тези на Аллах. Най-доброто напътствие е това на Мохамед." (Сунан Ибн Мааджах, Мукаддима, 7)

Да се съобщи на хората за съществуването на Аллах и доказателствата на сътворението, които обхващат цялата Вселена, с други думи да им се съобщи за пътя на Аллах и Неговият Пророк, е една от най-големите отговорности на всеки един вярващ, на всеки един богоязлив Мюсюлманин. Всеки човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да разпространи Ислямските морални ценности. Той първо трябва да преобразува собственото си поведение така, че да се хареса на Аллах и след това, като започне от близкото си обкръжение, да съобщава на хората за безпределната сила и мощ на Аллах. Това е така, защото в Коранът е разкрито, че вярващите са натоварени със задължението да призовават останалите към позволеното, да им съобщават за доброто и да ги предупреждават да не вършат зло:

"И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите." (Сура ал-Имран, 104)

Като изискване на този айят Мюсюлманите се стремят да напътват както един другиму, така и останалите хора към моралните ценности, които Аллах би одобрил. В Корана е повелено на вярващите да "говорят най-хубавото". Поради тази причина вярващите говорят като използват разума и съвестта си по възможно най-добрият начин, по начин, който ще бъде от най-голяма полза за останалите. Като знаят, че недостатъците и грешките на хората се дължат на отдалечеността им от моралните ценности на Корана, липсата на знание или невежеството, вярващите се обръщат към тях по един изпълнен с милостивост и състрадание начин. Те не забравят, че преди да научат моралните ценности на Корана те също са имали погрешно поведение и че единствено благодарение на милосърдието на Аллах са успяли да придобият тези добри морални ценности. Нещо повече, когато представят религиозния морал те никога не използват задължаващ отсрещната страна начин на говорене.

Както е разкрито в Корана с думите: "И напомняй! Ти си само, за да напомняш. Не си над тях властващ." (Сура Гашийа, 21-22), задължението на Мюсюлманите е единствено в даването на благи съвети. Аллах е този, който ще даде на хората напътствието. Според разкритото в един друг айят "Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!…" (Сура Нахл, 125) се разбира, че от вярващите се иска единствено да говорят по възможно най-добрият начин.

Един друг айят пък гласи: "… и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи." (Сура Ниса, 63), от където става ясно, че Мюсюлманите се обръщат направо към съзнанието на тези, които са изпаднали в грешка, като говорят с ясни и впечатляващи думи отправени към душите им. Те обаче никога не говорят надменно, като представят себе си като по-висши. Те винаги използват един изключително почтителен и умерен начин на говорене, и се обръщат към отсрещната страна с позитивност и съзидателност. Те говорят, така че да придърпат хората като тези към разумност и искреност. Те им напомнят за отвъдния живот, Деня на равносметката и за това, че Аллах чува всяка една дума, която те изричат, и вижда всичко, което вършат, с цел да ги насърчат да изоставят грешките си, да придобият едно по-добро поведение и да се побоят от Господа.

В един от хадисите си Пророкът Мохамед (с.а.с.) обяснява значението от повеляването на доброто и възбраняване на злото така:

На всяка цена, кълна се в Аллах, вие трябва да налагате това, което е добро и да забранявате, това което е зло, спрете злодеят, насочете го към утешение с това, което е правилно, и му позволете правилното. (Абу Давуд)

Вие можете да полагате искрени усилия за представянето на моралните ценности на Исляма, но въпреки огромните ви усилия човекът насреща може въобще да не разбере или пък да не приеме напълно това, което казвате. В лицето на това не се отчайвайте и не се натъжавайте. Вашата отговорност е по най-добрият начин да изпълните оповестяването на посланието, което Аллах е съобщил като богослужение; отговорността от прилагането или не на дадените съвети единствено принадлежи на човекът, който е бил посъветван. Ако този човек не приема нещата, които са му били съобщени, то трябва да знаете, че в това има някаква полза. Както е разкрито в Корана с думите: "Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените." (Сура Касас, 56), Аллах е този, които напътва хората по правия път.

В своите хадиси Пророкът Мохамед (с.а.с.), който е избран като възвишен Божий раб, е повелил на хората да притежават възвишена нравственост. Отнасянето към хората с добро, повеляването на доброто и забраняването на това, което е зло, е много важно религиозно задължение, което всеки е задължен да изпълнява дотолкова доколкото му позволяват силите и възможностите. Независимо с какви средства би могъл да разполага човек, независимо от условията, в които се намира, той трябва да направи всичко възможно, за да спечели Божието удоволетворение. Човек никога не трябва да се задоволява с извършването на нещо малко, напротив трябва да служи с всички сили.

Всъщност Аллах е улеснил задълженията на болните или безсилните, но дори и на тях е повелил да “зоват към благото”. Това е съобщено в един от айятите на Корана така:

"За слабите, както и за болните и за онези, които не намират какво да дадат, няма притеснение, ако са искрени към Аллах и Неговия Пратеник и зоват към благото. За благодетелните няма вина ­ Аллах е опрощаващ, милосърден." (Сура Тауба, 91)

Следователно зовенето на хората към благото е задължение на всеки човек, независимо от това с колко ограничени средства би могъл да разполага. Творбите на Харун Яхя са ценни източници, които разкриват моралните ценности на Исляма под светлината на хадисите на Пророка Мохамед (с.а.с.) и айятите на Корана, творби, които предупреждават хората за кошмарът на безверието. Подпомагането на тези произведения и разпространяването им сред възможно най-много хора, с позволение на Аллах, би могло да стане средство, чрез което човек да може да изпълни задължението си за “зовене към благото” и да изпълни заповедта от горецитираният айят. Поради тази причина всеки трябва да подкрепя тези творби доколкото му позволяват силите. В един айят Аллах разкрива следното:

"Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците." (Сура ал-Имран, 114)

В един друг айят Аллах разкрива следното относно тези, които помагат на религията Му:

"... Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ."
(Сура Хадж, 40)

В един хадис за вършенето на благи дела Пророкът Мохамед (с.а.с.) е казал следното:

Най-благият приятел е този, който вещае добро на приятелят си при Бог. А най-благият съсед е този, който вещае добро на съседът си при Бог. (Рамуз-eл Ехадис, стр. 280)

В един друг хадис Пророкът Мохамед (с.а.с.) е казал, че всеки, който върши благи дела, със сигурност ще бъде възнаграден за това:

Аллах приема тези дела, които са извършени само заради Него, и с които се цели единствено Неговото удоволетворение. (Абу Давуд и ан-Насаи)

Следователно да бъде човек средство за разпространяването и прочитането на тези творби от повече хора, да помогне в една такава благоприятна идея, ще бъде, с позволението на Аллах, щедро възнаграден. Това негово поведение е също така и показател на любовта и милосърдието му към останалите Мюсюлмани. По този начин той може да помогне на вярващите да се усъвършенствуват и да се приближат още повече до Аллах. Ето така, той ще участва в мероприятия, които ще позволят на останалите Мюсюлмани да възпоменават повече Аллах, да размишляват повече над смъртта и отвъдното, да открият съвестта и съзнанието си. Всеки, който е загрижен и изпитва страх за отвъдния живот на своя брат - Мюсюлманин постоянно участва в такъв вид благи дела. В един друг свой хадис Пророкът Мохамед (с.а.с.) е разкрил това качество на вярващите така:

Ще видиш, че по милосърдие, обич и взаимопомощ вярващите са като частите на тялото. Така както ако една от частите се разболее, при останалите започва безсъние и треска, така е и при тях. (Ал-Букхари и Муслим)

В своите творби великите Ислямски учени също са подчертали значението на това човек да стане посредник на благи дела. Например Имам Газали в една от своите творби разкрива значението на благите дела така:

Докато си жив не се отказвай от вършенето на благи дела. (Имам Газали, Хюджат-ал Ислям, стр. 88)

Следователно човек трябва да направи всичко, което е по силите му, в служба на Исляма. Това е една изключително важна отговорност и начин на богослужение. Поради тази причина всички действия, които имат за цел подпомагането на творбите на Харун Яхя, които се отличават със своето мъдро и полезно съдържание, да достигнат до повече хора, да сътрудничат в тези творби и в разпространяването им по целия свят, са от изключително значение. В един друг свой хадис Пророкът Мохамед (м.н.) е представил значението от служенето на Исляма така:

Пророкът (с.а.с.) каза: "Всеки Мюсюлманин трябва да дава милостиня." Хората попитаха: "Ей, Пратенико на Аллах, ако някой няма какво да даде какво да прави?" Той отговори: "Той ще се труди със собствените си ръце, ще спечели за себе си, а също така ще даде и милостиня (от това, което е спечелил)." Хората отново попитаха: "Ако той не може да намери дори това?" Той отговори: "Той ще помага на изпадналите в нужда, които помолят за помощ." След това хората попитаха: "Ако не може да направи това?" Той отвърна: "Тогава той трябва да върши благи дела и да се пази от злодеянията, това ще бъде прието като великодушно дело.". (Букхари)

В един айят от Корана Аллах е разкрил, че всяко дело, извършено с цел спечелване на Неговото благоволение, ще бъде възнаградено:

"... Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена ­ вие сте един от друг ­ а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат ­ награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда." (Сура ал-Имран, 195)

Независимо какви благи дела човек би могъл да извърши, той прави това за собственият си отвъден живот. Всяка една стъпка поета в тази насока, всяка една изречена дума, похарчени пари, положен труд или изразходвана енергия ще бъдат възнаградени. Всяко човешко същество се нуждае от тази помощ. Поради тази причина трябва да увеличи положените усилия и да се съревновава във вършенето на благи дела. Това е закон, който Аллах е съобщил в Корана:

"Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите." (Сура ал-Имран, 114-115)

Творбите на Харун Яхя са средства, чрез които хората могат да вършат благи дела. Притежателите на тези творби трябва да постъпят съвестно и да подкрепят тези творби с всичко, което е по силите им. Съществуват множество начини за това:

В един от хадисите си Пророкът Мохамед (с.а.с.) е разкрил значението от възпоменаването на Аллах, по следният начин:

... Най-благото време на вярващите е когато възпоменават Аллах. (Рамуз-eл Ехадис, стр.254)

Най-съществената особеност на творбите на Харун Яхя е, че те напомнят на читателя за Аллах, съдържат множество айяти от Корана и хадиси на Пророка Мохамед (с.а.с.), и отразяват духа и смисъла на Корана по най-добрият начин. Поради тази причина, прочитането, гледането или слушането на тези произведения възможно най-много е от значение както за доближаването на човека към Аллах, така и за привързването му към религията и увеличаване на познанията му. Прочитането, слушането или гледането на тези творби ще накара човек да възпоменава Аллах. Възпоменаването на Аллах от своя страна пък е важно религиозно задължене. В Корана Аллах е повелил на хората да Го възпоменават така:

"О, вярващи, често споменавайте Аллах!" (Сура Ахзаб, 41)

В Коранът Аллах призовава хората да размишляват над Корана и да се поучават от него. Творбите на Харун Яхя помагат в тази насока и с позволение на Аллах позволяват на хората да размишляват над и да се поучават от Корана. Свързаните с това айяти са:

"Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия." (Сура Ниса, 82)

"И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?" (Сура Камар, 17)

Изучаването на творбите на Харун Яхя е средство, чрез което човек може да опознае по-добре Аллах, да оцени Неговата сила и величие, и да усили вярата си. Тази страна на произведенията е много важна. В един айят Аллах повелява: "О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете приближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!" (Сура Маида, 35). Пълният сбор от произведения на Харун Яхя има за цел да бъде средство, чрез което хората да се доближат до Аллах.

Едно от най-големите задължения на човек е да размишлява над доказателствата за Божието сътворение, които обхващат цялата Вселена. Аллах е разкрил тази особеност на вярващите в Корана:

"Които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: "Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!"" (Сура ал-Имран, 191)

Творбите на Харун Яхя на научна и религиозна тематика насърчават хората да размишляват над доказателствата за сътворението на небето и земята. Тези творби ще позволят на хората да увеличат своето познание и да усвоят множество теми. Тези произведения, които се уповават изцяло на Корана и науката, позволяват на хората да станат експерти по отношение на разгледаните въпроси. Увеличаване на познанията е много важно за Мюсюлманите. Във връзка с това Пророкът Мохамед (с.а.с.) е казал следното в долуцитираните хадиси:

Придобивайте знание и го предавайте на хората. Научете Корана и го преподавайте на хората, защото аз съм човек, който ще напусне този свят. (Тирмидхи)

Пророкът каза: "Примерът с напътствието и мъдростта, с които Аллах ме е изпратил, е като изобилен дъжд, който се изсипва върху земята, една част, от която е плодотворна почва, която поема дъжда и дава изобилни плодове. (А) другата й част, която е твърда и задържа дъждовната вода, Аллах облагодетелствува хората с нея, и те я използват за пиене, напояване на животните и обработваемата си земя. (A) едната част от нея е безплодна, която не може нито да задържи водата, нито пък да роди плодове (при това положение земята не дава никакви облаги). Първата е пример за човек, който разбира Божията религия и се възползва (от знанието), което Аллах е разкрил посредством мен. Втората е пример за човек, който получава знание от Пророците и след това го предава на останалите хора. А последният пример е за човек, който не се интересува от това и не приема напътствието, което Аллах е разкрил чрез мен (Той е като безплодна земя)."(Букхари)

Благият сред хората е този, който е най-добрият четец сред тях, най-знаещият при Аллах е този, който най-силно се бои от Аллах, който е най-напред в повеляването на доброто и възбраняването на злото и който се грижи за роднините си. (Рамуз-eл Ехадис, стр. 280)

Хората прекарват голяма част от живота си в разговори. Тези разговори обаче са предимно празни и ненужни. Докато за човека времето е много ценно. Съществуват редица неща, над които хората трябва да размишляват и никога не трябва да забравят. Огромна грешка е да се губи време в тези празни разговори, вместо хората да размишляват и да напомнят един на друг за тези неща. Най-важното от всичко обаче е факта, че Аллах е повелил на хората да обърнат гръб на празните приказки. Този факт е разкрит в Корана така:

"И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно." (Сура Фуркан, 72)

"И които от празнословието странят." (Сура Муаминун, 3)

Както се вижда Аллах е забранил на Мюсюлманите да участват в празни и ненужни разговори. Най-добрият начин за правене на това е постоянното споменаване на Аллах, цитирането на айяти от Корана и говоренето на полезни неща. Поради тази причина съобщаването на останалите на това, което сте научили, ще бъде едно доста благо дело. В Корана е разкрито, че споменаването на Аллах е най-важният обред:

"... Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите." (Сура Анкабут, 45)

Човек, който разказва на останалите за творбите, които е прочел или гледал на тема моралните ценности на Исляма и проблемите, с които се сблъскват обществата, чиито живот е отдалечен от тези ценности, също така ще поиска да усвои сам тези ценности, да се поучи от представените в тези творби грешки, както и да се въздържа от дадените примери. Съобщаването на добрите морални ценности, говоренето на тази тема оказва въздействие върху съвестта на човека. Ето защо това ще доведе до благодат както за човекът, който чете или разказва, така и за този, който слуша. По този начин човек ще се превърне в една полезна личност, ще започне да отдава значение на семейството и душевните ценности. За това, че хората трябва да действат съвестно Аллах е повелил в един от айятите така:

"Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?" (Сура ал-Бакара, 44)

В един друг айят Господ ни заповядва следното:

"И помнете онова от знаменията на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Аллах е всепроникващ, сведущ." (Сура Ахзаб, 34)

>>>

Начало - За сайта - За автора - Сродни сайтове - Пиши ни - Изпрати на приятел